Chapter 7

¹Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си. ²Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си. ³Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си, ⁴Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник, ⁵За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си. ⁶Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си, ⁷Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек. ⁸Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й. ⁹<Беше> в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината. ¹⁰И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце; ¹¹(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи ¹²Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл); ¹³Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза: ¹⁴Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си, ¹⁵Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те. ¹⁶Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда. ¹⁷Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела. ¹⁸Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки. ¹⁹Защото мъжът <ми> не е у дома. Замина на дълъг път; ²⁰Взе кесия с пари в ръката си, <Чак> на пълнолуние ще се върне у дома. ²¹С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си. ²²Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание, ²³Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й. ²⁴Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми. ²⁵Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й; ²⁶Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея. ²⁷Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.