Chapter 6

¹Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, <Или> си дал ръка за някой чужд, ²Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си. ³Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си. ⁴Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си, ⁵<Догдето не> се отървеш, като сърна от ръката <на ловеца>, И като птица от ръката на птицоловец. ⁶Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, - ⁷Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител, ⁸Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва. ⁹До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си? ¹⁰<Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, ¹¹Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж. ¹²Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста, ¹³Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си; ¹⁴<Който> има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори, ¹⁵Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо. ¹⁶Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му: ¹⁷Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв, ¹⁸Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло, ¹⁹Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя. ²⁰Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си, ²¹Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си. ²²Когато ходиш <наставлението> ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе. ²³Защото заповедта <им> е светилник, И наставлението <им> е светлина, И поучителните <им> изобличения са път към живот. ²⁴За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена. ²⁵Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си; ²⁶Защото поради блудница <човек изпада в нужда> за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа. ²⁷Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят? ²⁸Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат? ²⁹Така <е с> оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан. ³⁰<Дори> крадецът не се пропуска <ненаказан, Даже> ако краде да насити душата си, когато е гладен; ³¹И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си. ³²Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си. ³³Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи. ³⁴Защото ревнуването на мъжа е <една> ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието; ³⁵Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да <му> дадеш много подаръци.