Chapter 8

¹Не вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си? ²Тя стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя; ³Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите: ⁴Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада. ⁵Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце ⁶Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си <да произнеса> правото. ⁷Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми. ⁸Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако. ⁹Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание. ¹⁰Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато. ¹¹Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея. ¹²Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли. ¹³Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста. ¹⁴У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата. ¹⁵Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда. ¹⁶Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии. ¹⁷Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят. ¹⁸Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата. ¹⁹Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро. ²⁰Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието, ²¹За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им. ²²Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела. ²³От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята. ²⁴Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода. ²⁵Преди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена, ²⁶Докато <Господ> още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света. ²⁷Когато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната. ²⁸Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната, ²⁹Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята. ³⁰Тогава аз бях при Него, <като> майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него. ³¹Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми <бе> с човешки чада. ³²Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища. ³³Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри. ³⁴Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми, ³⁵Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа; ³⁶А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.