Chapter 106

¹(По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост <трае> до века. ²Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали? ³Блажени ония, които пазят правосъдие; <Блажен> оня, който върши правда на всяко време. ⁴Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си; Посети ме със спасението Си; ⁵За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство. ⁶Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме. ⁷Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море. ⁸При все това <Бог> ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си. ⁹Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище, ¹⁰И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля. ¹¹Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях. ¹²Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му. ¹³<Но> скоро забравиха делата Му, Не чакаха <изпълнението на> намерението Му, ¹⁴Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна; ¹⁵И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им. ¹⁶Също и на Моисея те завидяха в стана. <И> на Господния светия Аарон. ¹⁷Земята се разтвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина; ¹⁸И огън се запали всред дружината им; Пламък изгори нечестивите. ¹⁹Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол; ²⁰Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева! ²¹Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет, ²²Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море. ²³Затова Той каза, че ще ги изтреби; <Само че> избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да <ги> погуби. ²⁴Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово, ²⁵А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа. ²⁶Затова Той им се закле {Еврейски: Подигна ръката Си.}, Че ще ги повали в пустинята, ²⁷И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по <разни> страни, ²⁸Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви <принесени> на мъртви <богове>. ²⁹И тъй, предизвикаха <Бога> с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях. ³⁰Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана; ³¹И това му се вмени за правда Из род в род до века. ³²Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях; ³³Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та <Моисей> говори несмислено с устните си. ³⁴<При това>, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал, ³⁵Но се смесиха с <тия> народи, И се научиха на техните дела; ³⁶Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях. ³⁷Да! синовете си и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете, ³⁸И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития. ³⁹Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си. ⁴⁰Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си. ⁴¹Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им. ⁴²Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им. ⁴³Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, <Затова> се и унижиха поради беззаконието си. ⁴⁴Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им Когато чу вика им; ⁴⁵Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост; ⁴⁶Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили. ⁴⁷Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала. ⁴⁸Благословен да е Господ Израилевият Бог от века и до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.