Chapter 105

¹(По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му. ²Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела. ³Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа. ⁴Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги. ⁵Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му, ⁶Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани. ⁷Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя. ⁸Всякога помни завета Си; Словото е заповядал <да стои> за хиляда поколения, ⁹Което изговори на Авраама, И клетвата, <с която се закле> на Исаака, ¹⁰Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет, ¹¹Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви. ¹²Когато те бяха <още> малко на брой Да! малцина и пришелци в нея, ¹³И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде, ¹⁴Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе, ¹⁵<Като каза:> Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми ¹⁶После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб. ¹⁷Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб. ¹⁸Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в <притискането от> желязото, ¹⁹До като дойде време <да се изпълни> думата му; Защото словото Господно го изпитваше. ²⁰Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи. ²¹Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот, ²²За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост. ²³Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя; ²⁴Гдето <Господ> умножи людете Си много, И направи ги по-силни от противниците им. ²⁵Обърна сърцето им да мразят людете Му, Да постъпват коварно със слугите Му. ²⁶Прати слугата Си Моисея, <И> Аарона, когото бе избрал. ²⁷Които извършиха всред тях знаменията <Му >И чудесата <Му> в Хамовата земя. ²⁸Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите <Му> {Еврейски: И те не се възпротивиха.}. ²⁹Превърна водите им в кръв, И измори рибите им. ³⁰Земята им кипна с жаби <Дори> до вътрешните стаи на царете им. ³¹Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели. ³²Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им. ³³Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи <всичките> дървета в пределите им. ³⁴Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници, ³⁵Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им. ³⁶Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях. ³⁷И изведе <людете Си> със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше <по пътя>. ³⁸Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал. ³⁹Разпростря облак да <ги> покрива. И огън да <им> свети нощем. ⁴⁰Те поискаха и Той <им> докара пъдпъдъци, И с небесен хляб ги насити. ⁴¹Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места <като> река. ⁴²Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама. ⁴³Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене. ⁴⁴Даде им земите на народите; И те усвоиха <плода, за който> племената бяха се трудили, ⁴⁵За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.