Chapter 20

¹Тогава нааматецът Софар в отговор рече: ²Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам. ³Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря. ⁴Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята, ⁵Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна? ⁶Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците, ⁷Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той? ⁸Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне. ⁹Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече. ¹⁰Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им. ¹¹Костите му са пълни със <съгрешенията на> младостта му; И те ще лежат с него в пръстта. ¹²Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си, ¹³Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си, ¹⁴Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще <се обърне> във вътрешностите му. ¹⁵Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му. ¹⁶Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви. ¹⁷Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло. ¹⁸Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва, ¹⁹Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил. ²⁰Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази <нищо> от това, което му е най-мило; ²¹<Понеже> не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае. ²²Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне. ²³Когато се кани да напълни корема си, <Бог> ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато <още> яде. ²⁴Когато бяга от желязното оръжие, <Стрелата на> медния лък ще го прониже. ²⁵Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат. ²⁶Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван <от човек> ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде. ²⁷Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него. ²⁸Богатството на дома му ще изчезне, В деня на <Божия> гняв ще се разпилее. ²⁹Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.