Chapter 19

¹Тогава Иов в отговор рече: ²До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи? ³Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата. ⁴Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене. ⁵Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми, ⁶Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си. ⁷Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд. ⁸Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми, ⁹Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми. ¹⁰Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво. ¹¹Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си. ¹²Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми. ¹³Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене. ¹⁴Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми. ¹⁵Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им. ¹⁶Викам слугата си, и не отговаря, <При все че> с устата си му се моля. ¹⁷Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми, ¹⁸И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене. ¹⁹Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене. ²⁰Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се <само> с кожата на зъбите си. ²¹Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене. ²²Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми? ²³О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга! ²⁴Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово! ²⁵Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята; ²⁶И, като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога: ²⁷Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. <За тая гледка> дробовете ми се топят дълбоко в мене. ²⁸Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това <страдание> се намира в <самия> него! ²⁹Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията <нанесени> от меча, За да познаете, че има съд.