Chapter 5

¹Тогава пак като подигнах очите си видях, и ето летящ свитък. ²И рече ми: Що виждаш? И отговорих: Виждам летящ свитък, дълъг двадесет лакти, и широк десет лакти. ³И рече ми: Това е проклетията, която се простира по лицето на цялата страна; защото всеки, който краде, ще се изтреби, както <се пише> в него от едната страна, и всеки, който се кълне <лъжливо> ще се изтреби, както <се пише> в него от другата страна. ⁴Аз ще я направя да излезе, и тя ще влезе в къщата на крадеца и в къщата на кълнещия се лъжливо в Моето име; и като пребъдва всред къщата му ще я разори, както дърветата й, така и камъните й. ⁵Тогава ангелът, който говореше с мене, излезе та ми рече: Подигни очите си та виж що е това, което излиза. ⁶И рекох: Що е това? А той каза: Това, което излиза, е ефа. Каза още: Това ги представлява, <каквито са>, по цялата земя; ⁷(и, ето, един талант олово се вдигаше); и ето една жена седяща всред ефата. ⁸Рече още: Това е нечестието. И хвърли я всред ефата; после хвърли оловената теглилка в устата на ефата. ⁹Тогава, като подигнах очите си видях, и, ето, излизаха две жени, които летяха като вятър {Еврейски: И вятър имаше в крилата им.}; защото имаха крила като крила на щъркел; и дигнаха ефата между земята и небето. ¹⁰Тогава рекох на ангела, който говореше с мене: Къде занасят те ефата? ¹¹И рече ми: За да построят за нея къща в земята Сенаар; и когато се приготви, тя ще бъде поставена там на своето място.