Chapter 2

¹Аз съм роза Саронова И долински крем. ²Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите. ³Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми. ⁴Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов. ⁵Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов. ⁶Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща. ⁷Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае. ⁸Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете. ⁹Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките. ¹⁰Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди; ¹¹Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си; ¹²Цветята се явяват по земята, Времето на <птичето> пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя; ¹³По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди. ¹⁴О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно. ¹⁵Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят. ¹⁶Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе <стадото си> между кремовете. ¹⁷Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.