Chapter 90

¹(По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род, ²Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог. ³Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада. ⁴Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража. ⁵Като с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства; ⁶Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва. ⁷Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени. ⁸Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си, ⁹Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка. ¹⁰Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме. ¹¹Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх? ¹²Научи <ни> така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце. ¹³Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си. ¹⁴Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни. ¹⁵Развесели ни съразмерно с дните, <в които> си ни наскърбявал. И с годините, <в които> сме виждали зло. ¹⁶Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им. ¹⁷И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, <да ни ръководи;> И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.