Chapter 62

¹(По слав. 61). За първия певец, по Едутуна {виж. 1 Лет. 25:1, 3.}. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми. ²Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя. ³До кога, всички вие, ще нападате на човека За да <го> съборите {Еврейски: Убиете.} като наведена стена и разклатен плет? ⁴Съветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села). ⁵Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам <помощ>. ⁶Само Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя. ⁷У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога. ⁸Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села). ⁹Наистина низкопоставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа; <Турени> на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-<леки> от суетата. ¹⁰Не уповавайте на насилие, И не се <надявайте> суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте <към него> сърцето си. ¹¹Едно <нещо> каза Бог, да! две <неща> чух, - Че силата принадлежи на Бога, ¹²И <че> на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.