Chapter 44

¹(По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена. ²Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил. ³Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях. ⁴Ти си Цар мой, Боже; Заповядай <да стават> победи за Якова. ⁵Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас. ⁶Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми. ⁷Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят. ⁸С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села). ⁹Но сега Ти си <ни> отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски. ¹⁰Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си. ¹¹Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите. ¹²Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им. ¹³Правиш ни <за> укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас. ¹⁴Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената. ¹⁵Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива, ¹⁶Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя. ¹⁷Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет. ¹⁸Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път, ¹⁹Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка. ²⁰Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог, ²¹То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето. ²²Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане, ²³Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги. ²⁴Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни? ²⁵Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята. ²⁶Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.