Chapter 35

¹(По слав. 34). Давидов <псалом. > Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене. ²Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш. ³Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой. ⁴Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат <да погубят> душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло. ⁵Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони. ⁶Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони. ⁷Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха <яма> за душата ми. ⁸Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел. ⁹А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му. ¹⁰Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му? ¹¹Несправедливи свидетели въстават И питат ме за <неща>, за които аз не зная <нищо> ¹²Въздават ми зло за добро, <За да бъде> в оскъдност душата ми. ¹³А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми <и се повтаряше;> ¹⁴Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си. ¹⁵Но когато накуцвах в <пътя си>, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха <ме> без да престават. ¹⁶Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби. ¹⁷Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми <душа.>} от <тия> лъвове. ¹⁸Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде. ¹⁹Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина. ²⁰Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята. ²¹Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха! ²²Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене, ²³Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой. ²⁴Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене. ²⁵Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни <се изпълни. >Нито да кажат: Погълнахме го. ²⁶Да се посрамят и се опозорят заедно <всички> Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене. ²⁷Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си. ²⁸И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.