Chapter 22

¹(По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? <Защо стоиш> далеч и не ми помагаш, <Нито внимаваш> на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми? ²Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих. ³Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления. ⁴На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави, ⁵Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха. ⁶А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете. ⁷Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава <и казват:> ⁸Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него. ⁹Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам <като бях> на майчините си гърди, ¹⁰На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог. ¹¹Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник. ¹²Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха. ¹³Отвориха срещу мене устата си, <Като> лъв, който граби и реве. ¹⁴Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми. ¹⁵Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта. ¹⁶Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми. ¹⁷Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат. ¹⁸Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие. ¹⁹Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш. ²⁰Избави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми <душа.>} ми от силата на кучето. ²¹Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал! ²²Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля. ²³Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство. ²⁴Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него. ²⁵От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят. ²⁶Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно. ²⁷Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите; ²⁸Защото царството е на Господа, И Той владее над народите. ²⁹Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си, ³⁰Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на <идното> поколение. ³¹Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, <казвайки>, че Той е сторил <това>.