Chapter 2

¹Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета? ²Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник, <като> казват: ³Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им. ⁴Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае. ⁵Тогава ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, <казвайки:> ⁶Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм. ⁷Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих. ⁸Поискай от Мене и Аз ще <ти> дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание. ⁹Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд. ¹⁰Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се, земни съдии. ¹¹Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет. ¹²Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.