Chapter 17

¹(По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която <принасям> с искрени устни. ²Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо. ³Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми. ⁴Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоите уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците. ⁵Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали. ⁶Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си, <и> послушай думите ми. ⁷Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите <на Тебе>. От ония, които въстават <против тях>. ⁸Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си ⁹От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават. ¹⁰Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво. ¹¹Те обиколиха вече стъпките ни; Насочиха очите си, за да <ни> тръшнат на земята; ¹²Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места. ¹³Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, - ¹⁴От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в <тоя> живот, И чийто корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си. ¹⁵А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.