Chapter 141

¹(По слав. 140). Давидов псалом. Господи, викам към Тебе; побързай да дойдеш при мене; Послушай гласа ми, когато викам към Тебе. ²Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като темян; Подигането на ръцете ми <нека бъде> като вечерна жертва. ³Господи, постави стража на устата ми, Пази вратата на устните ми. ⁴Да не наклониш сърцето ми към какво да е лошо нещо, Та да върша нечестиви дела С човеци, които беззаконствуват; И не ме оставяй да ям от вкусните им ястия. ⁵Нека ме удари праведният; <това ще ми бъде> благост; И нека ме изобличава; <това ще бъде> миро на главата <ми>; Главата ми нека се не откаже от него; Защото още и всред злобата им аз ще се моля. ⁶Когато началниците им бъдат хвърлени из канарите, Те ще чуят думите ми, защото са сладки. ⁷Костите ни са разпръснати при устието на гроба, Както кога някой оре и цепи земята, ⁸Понеже очите ми <са обърнати> към Тебе, Господи Иеова <Понеже> на Тебе уповавам, не съсипвай живота ми. ⁹Опази ме от клопката, която ми поставиха. И от примките на беззаконниците. ¹⁰Нека паднат нечестивите в своите си мрежи, Докато аз да премина <неповреден>.