Chapter 109

¹(По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя; ²Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език; ³Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина. ⁴За <отплата на> любовта ми те ми станаха противници; Но аз <все съм> на молитва. ⁵И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми. ⁶<Господи>, постави нечестив човек над него. И противник {Или: Обвинител.} нека стои отдясно му. ⁷Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях. ⁸Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му. ⁹Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица, ¹⁰Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят <хляб>. ¹¹Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му. ¹²Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му. ¹³Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им. ¹⁴Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи; ¹⁵Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята, ¹⁶Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да <ги> умъртви. ¹⁷Да! той обичаше да проклина, и <проклетията> го стигна; Не му беше драго да благославя, и <благословението> се отдалечи от него. ¹⁸Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му. ¹⁹Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва. ²⁰Това <нека бъде> въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми. ²¹А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме, ²²Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене. ²³Преминал съм като уклонила се сянка <по слънчев часовник;> Изхвърлен съм като скакалец. ²⁴Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си. ²⁵И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава. ²⁶Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си, ²⁷За да познаят, че това е Твоята ръка, <Че> Ти си сторил това, Господи. ²⁸Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели. ²⁹Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха. ³⁰И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля; ³¹Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.