Chapter 10

¹(21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? <Защо> се криеш във време на неволя? ²(22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които <ония> измислюват. ³(23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, <даже Го> презира. ⁴(24)Нечестивият, от гордостта на лицето <си казва: Господ> няма да издири; Всичките му помисли <са, че> няма Бог. ⁵(25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира {Еврейски: Духа срещу.} всичките си противници. ⁶(26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма <да изпадна> в злощастие. ⁷(27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие. ⁸(28)Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния. ⁹(29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си. ¹⁰(30)Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му {Или: Под силата му.}. ¹¹(31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види. ¹²(32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките. ¹³(33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да <Го> издирваш? ¹⁴(34)Ти си <го> видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да <ги> хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник. ¹⁵(35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, <докато> не намериш <вече от него>. ¹⁶(36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му. ¹⁷(37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си, ¹⁸(38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.