Chapter 20

¹Виното е присмивател, <и> спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен. ²Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот. ³Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара. ⁴Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси <във време> на жетва, не ще има нищо. ⁵Намерението в сърцето на човека е <като> дълбока вода; Но разумен човек ще го извади. ⁶Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта; Но кой може да намери верен човек? ⁷Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него. ⁸Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си. ⁹Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си? ¹⁰Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу. ¹¹Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави. ¹²Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете. ¹³Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, <и> ще се наситиш с хляб. ¹⁴Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали. ¹⁵Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценно украшение. ¹⁶Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, <който поръчителствува> за чужди хора. ¹⁷Хляб <спечелен> с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета. ¹⁸Намеренията се утвърждават чрез съвещание, <Затова> с мъдър съвет обяви война. ¹⁹Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си. ²⁰Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина. ²¹На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена. ²²Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще те избави. ²³Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни не са добри. ²⁴Стъпките на човека <се оправят> от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си? ²⁵Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам <това, >И след като се е обрекъл <тогава> да разпитва. ²⁶Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото <на вършачката>. ²⁷Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото. ²⁸Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост. ²⁹Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите <им> коси. ³⁰Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.