Chapter 10

¹И Господ говори на Моисея, казвайки: ²Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете. ³Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане. ⁴Ако засвирят само с едната <тръба>, тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници. ⁵А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток; ⁶и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат. ⁷А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога. ⁸И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви. ⁹И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си. ¹⁰И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог. ¹¹Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията <за плочите> на свидетелството. ¹²И израилтяните се дигнаха от Синайската пустиня според <реда на> пътуването си; и облакът застана във Фаранската пустиня. ¹³Дигнаха се първи път, според както Господ заповяда чрез Моисея. ¹⁴Първо се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син. ¹⁵Над множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син. ¹⁶А над множеството на племето на завулонците беше Елиав Хелоновият син. ¹⁷Тогава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията. ¹⁸После се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син. ¹⁹Над множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син. ²⁰А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син. ²¹Тогава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше. ²²После се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син. ²³Над множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син. ²⁴А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син. ²⁵После се дигна знамето на стана на данците, последни от всички станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син. ²⁶Над множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син. ²⁷А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син. ²⁸Така ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха. ²⁹В това време Моисей каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевия тъст: Ние отиваме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал {Еврейски: говорил ... за.} добро на Израиля. ³⁰Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си. ³¹А <Моисей> каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас. ³²И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе. ³³И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка. ³⁴И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана. ³⁵И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят. ³⁶А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.