Chapter 6

¹И израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на Мадиама за седем години. ²И ръката на Мадиама преодоля над Израиля; и поради мадиамците, израилтяните си направиха ония ровове, които са по горите, и пещерите и укрепленията. ³И след като Израил посееше, мадиамците, амаличаните и източните жители дохождаха и нападаха против него; ⁴и, като разполагаха стан против тях, унищожаваха рожбите на земята чак до Газа, и не оставяха храна за Израиля, нито овца, нито говедо, нито осел. ⁵Защото дохождаха с добитъка си и с шатрите си, и влизаха <в страната> многобройни като скакалци; безбройни бяха и те и камилите им, и навлизаха в земята, за да я опустошават. ⁶Така Израил изпадна в голямо униние поради мадиамците; затова, израилтяните извикаха към Господа. ⁷И когато израилтяните извикаха към Господа поради мадиамците, ⁸тогава Господ изпрати на израилтяните един пророк, който им каза: Така говори Господ Израилевият Бог: Аз ви изведох от Египет, и ви изведох от дома на робството; ⁹и избавих ви от ръката на египтяните и от ръката на всички, които ви насилваха, и като ги изпъдих от пред вас, дадох ви земята им. ¹⁰И рекох ви: Аз съм Господ вашият Бог; да не почитате боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Обаче вие не послушахте гласа Ми. ¹¹И ангелът Господен дойде та седна под дъба, който е в Офра, и принадлежеше на авиезереца Иоас; а син му Гедеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците. ¹²И ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри. ¹³А Гедеон му рече: О господине, ако Господ е с нас, то защо ни постигна всичко това? и къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни разказваха, като думаха: Не изведе ли ни Господ от Египет? Но сега Господ ни е оставил и ни е предал в ръката на мадиамците. ¹⁴И Господ погледна към него и му каза: Иди с тая твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз? ¹⁵А той Му рече: О Господи! с какво ще освободя аз Израиля? Ето, моето семейство е най-долно между Манасия, и аз съм най-малък в бащиния си дом. ¹⁶Но Господ му рече: Непременно Аз ще бъда с тебе; и ти ще поразиш мадиамците като един човек. ¹⁷Сетне той му каза: Моля Ти се, ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми знамение, за <да зная> Кой си Ти, Който говориш с мене; ¹⁸моля Ти се, не си отивай от тук, докато не дойда при Тебе и изнеса приноса си и го положа пред Тебе. И Той <му> рече: Ще чакам догдето се върнеш. ¹⁹Тогава Гедеон влезе та приготви яре и пресни пити от една ефа брашно; месото тури в кошница, а чорбата тури в гърне, и изнесе ги вън при него под дъба, та ги представи. ²⁰И ангелът Божий му каза: Вземи месото и пресните пити та ги сложи на тоя камък, а чорбата излей. И стори така. ²¹Тогава ангелът Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, та досегна месото и пресните пити; и излезе огън из камъка та пояде месото и пресните пити; а след това ангелът Господен си отиде отпред очите му. ²²И като видя Гедеон, че това бе ангел Господен, Гедеон каза: Горко ми, Господи Иеова! защото видях ангела Господен лице с лице. ²³А Господ му каза: Мир на тебе, не бой се; няма да умреш. ²⁴И Гедеон издигна там олтар на Господа и нарече го Иеова-шалом {Т.е., Господ на мир.}; той е до днес в Офра на авиезерците. ²⁵И в същата нощ Господ му каза: Вземи бащиния си вол, втория вол седемгодишния, та съсипи Вааловия жертвеник, който се намира у баща ти, и съсечи ашерата, която е при него. ²⁶После на върха на тая скала издигни олтар на Господа твоя Бог, според наредбата, и вземи втория вол та го принеси за всеизгаряне с дървата на ашерата, която ще съсечеш. ²⁷И тъй, Гедеон взе десетина души от слугите си та стори както Господ му каза; а, понеже се боеше от бащиния си дом и от градските жители, затова не го стори денем, но го стори нощем. ²⁸А когато градските жители станаха на утринта, ето, Вааловият жертвеник беше съборен, и ашерата, която беше при него, съсечена, и вторият вол цял изгорен на издигнатия олтар. ²⁹И казаха си един на друг: Кой е извършил тая работа? И като разпитаха и издириха, рекоха: Гедеон Иоасовият син е извършил тая работа. ³⁰Тогава градските жители казаха на Иоаса: Изведете сина си да се умъртви, понеже той е съборил Вааловия жертвеник, и понеже е съсякъл ашерата, която беше при него. ³¹А Иоас рече на всички, които бяха се дигнали против него: Вие ли ще защитите делото на Ваала? или вие ще го спасите? Който защити неговото дело, нека бъде умъртвен докато <е още> заран. Ако той е бог, нека сам защити делото си, като са съборили жертвеника му. ³²За това в същия ден той нарече <сина си> Ероваал {Т.е., Нека се съди Ваал.}, като казваше: Нека се съди Ваал с него, като е съборил жертвеника му. ³³Тогава всичките мадиамци и амаличани и източните жители се събраха заедно та преминаха и разположиха стан в долината Езраел. ³⁴А Господният Дух дойде на Гедеона, и той засвири с тръба; и авиезерците се събраха да го последват. ³⁵После изпрати вестители до целия Манасия, та и той се събра да го последва; прати вестители и до Асира, до Завулона и до Нефталима, а те дойдоха та ги посрещнаха. ³⁶И Гедеон рече на Бога: Ако искаш да освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал, ³⁷ето, аз ще туря руно вълна на гумното; ако падне роса само на руното, а цялата почва остане суха, тогава ще позная, че ще освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал. ³⁸Така и биде; защото, като стана рано на утринта, той изстиска руното, и роса потече из руното, пълен леген вода. ³⁹И Гедеон рече на Бога: Да не пламне гневът Ти против мене, и аз ще продумам само тоя път; да опитам, моля Ти се, само тоя път с руното: сега нека остане сухо само руното, а по цялата почва нека падне роса. ⁴⁰И Бог стори така през оная нощ: само руното остана сухо, а по цялата почва падна роса.