Chapter 15

¹И след известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си с едно яре и рече: Ще вляза при жена си в спалнята. Но баща й не го остави да влезе. ²И баща й каза: Наистина аз си рекох, че ти съвсем си я намразил; затова я дадох на другаря ти. По-малката й сестра не е ли по-хубава от нея? Вземи нея, моля, вместо другата. ³А Самсон им каза: Този път ще бъда невинен спрямо филистимците като им сторя и аз зло. ⁴И тъй, Самсон отиде та хвана триста лисици, и, като взе главни, обърна опашка към опашка, и тури по една главня в средата между двете опашки. ⁵И като запали главните, пусна <лисиците> по сеитбите на филистимците и изгори копните и непожънатите класове, тоже и маслините. ⁶Тогава филистимците рекоха: Кой стори това? И думаха: Самсон зетът на тамнатеца, за гдето този взе жена му та я даде на другаря му. Затова, филистимците дойдоха та изгориха нея и баща й с огън. ⁷А Самсон им каза: Щом правите така, аз ще си отмъстя на вас, и само тогава ще престана. ⁸И порази ги с голямо клане на длъж и на шир; {Еврейски: в пищял и в бедро.} тогава слезе та седна в разцепа на скалата Итам. ⁹Тогава филистимците възлязоха та разположиха стан в Юда и се разпростряха в Лехий. ¹⁰И юдейците им рекоха: Защо сте дошли против нас? И те казаха: Дойдохме да вържем Самсона, за да му направим както направи и той на нас. ¹¹Затова, три хиляди мъже от Юда слязоха в разцепа на скалата Итам, та рекоха на Самсона: Не знаеш ли, че филистимците ни станаха господари? Що е, прочее, това, което ти си ни сторил? А той им рече: Както ми сториха те, така им сторих и аз. ¹²А те му рекоха: Ние сме слезли да те вържем, за да те предадем в ръката на филистимците. И Самсон им каза: Закълнете ми се, че вие няма сами да ме нападнете. ¹³А те приказваха с него и рекоха: Не, само ще те вържем и ще те предадем в ръката им; но да те убием, това никак няма да направим. И тъй, вързаха го с две нови въжета и го изведоха от скалата. ¹⁴Когато дойде в Лехий, филистимците го посрещнаха с възклицание. А Господният Дух дойде със сила на него; и въжетата, които бяха на мишците му, станаха като лен прегорен с огън, и връзките му <като че ли> се разтопиха от ръцете му. ¹⁵И като намери оселова челюст още прясна, простря ръката си та я взе и уби с нея хиляда мъже. ¹⁶Тогава рече Самсон: - С оселова челюст купове, купове, С оселова челюст убих хиляда мъже. ¹⁷И като престана да говори, хвърли челюстта от ръката си, от което се нарече онова място Рамат-лехий. {Т.е., Хвърлянето, <или> Хълма на челюстта.} ¹⁸А подире той ожадня премного; и извика към Господа, казвайки: Ти даде чрез ръката на слугата Си това голямо избавление; а сега да умра ли от жажда и да падна в ръката на необрязаните? ¹⁹Но Бог разцепи трапа, който е в Лехий, и вода излезе из него; и като пи, духът му се съвзе, и той се съживи; затова, нарече <мястото>, което е в Лехий, Енакоре {Т.е., Извора на викащия.}, <както се нарича и> до днес. ²⁰И той съди Израиля във времето на филистимското <господаруване> двадесет години.