Chapter 9

¹А Иов в отговор рече: ²Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога? ³Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори <за> едно от хиляда. ⁴Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал? ⁵Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си. ⁶Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят. ⁷Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите. ⁸Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни. ⁹Той прави <съзвездията> - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства {Еврейски: Стай.} на юг. ¹⁰Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса. ¹¹Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам; ¹²Ако грабне <плячка>, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш? ¹³<Ако> Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него! ¹⁴Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, <за да разисквам> с Него! ¹⁵Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си. ¹⁶Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми. ¹⁷Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина. ¹⁸Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини. ¹⁹Ако е <дума> за силата на мощните; Ето ме! <би казал Той; >И ако за съд, <би казал>: Кой ще Ми определи време <да се съдя?> ²⁰Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав. ²¹Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си. ²²Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия, ²³Ако бичът <Му> убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните. ²⁴Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, <който прави това?> ²⁵А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро; ²⁶Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова. ²⁷Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша. ²⁸В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен; ²⁹Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно? ³⁰Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си, ³¹Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене. ³²Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд. ³³Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни. ³⁴Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва. ³⁵Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така <уплашен>.