Chapter 6

¹А Иов в отговор рече: - ²Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу <нея> на везните! ³Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени. ⁴Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене. ⁵Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си? ⁶Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето? ⁷Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие. ⁸Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! - ⁹Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече! ¹⁰Но, <това> ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия. ¹¹Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа? ¹²Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни? ¹³Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението? ¹⁴На оскърбения <трябва да се покаже> съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия. ¹⁵Братята ми <ме> измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци, ¹⁶Които се мътят от леда, И в които се топи снегът; ¹⁷Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си; ¹⁸Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят; ¹⁹Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха; ²⁰Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха; ²¹Сега и вие сте <така> никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте. ²²Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си? ²³Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците? ²⁴Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил. ²⁵Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават? ²⁶Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър? ²⁷Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали <яма> на неприятеля си. ²⁸Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане <явно> пред вас ако аз лъжа ²⁹Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми. ³⁰Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?