Chapter 41

¹Можеш ли да извлечеш крокодила {Левиатан.} с въдица, Или да притиснеш езика му с въже? ²Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука? ³Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи? ⁴Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга? ⁵Можеш ли игра с него както с птица? Или ще го вържеш ли за <забава на> момичетата си? ⁶Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците? ⁷Можеш ли прониза {Еврейски: Напълни.} кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия? ⁸Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече <това>. ⁹Ето, надеждата <да го хване> някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек? ¹⁰Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене? ¹¹Кой Ми е дал по-напред, та да <му> отплатя? <Все що има> под цялото небе е Мое. ¹²Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство. ¹³Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти {Еврейски: Юзди.}? ¹⁴Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни. ¹⁵<Той> се гордее с наредените <си> люспи, Съединени заедно <като че ли> плътно запечатани; ¹⁶Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях; ¹⁷Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят. ¹⁸Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората. ¹⁹Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат. ²⁰Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне <над пламнали> тръстики. ²¹Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му. ²²На врата му обитава сила, И <всички> заплашени скачат {Еврейски: И страха скача.} пред него. ²³Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати. ²⁴Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък. ²⁵Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват. ²⁶Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела. ²⁷Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво. ²⁸Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама; ²⁹Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието. ³⁰<Като> остри камъни има по долните му части; Простира <като белези от> диканя върху тинята; ³¹Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро. ³²Остава подир себе си светла диря, <Тъй щото> някой би помислил, че бездната е побеляла <от старост>. ³³На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх. ³⁴Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове {Еврейски: Синове на гордостта.}.