Chapter 4

¹Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: - ²Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори? ³Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил. ⁴Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил. ⁵А сега <това> дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се. ⁶В страха ти <от Бога> не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда? ⁷Спомни си, моля, кой <някога> е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите. ⁸До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат. ⁹Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват. ¹⁰Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв <замират>, И зъбите на младите лъвове се изкъртват. ¹¹Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват. ¹²Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него: ¹³Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците, ¹⁴Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости; ¹⁵Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха; ¹⁶Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак <се яви> пред очите ми; В тишината чух тоя глас: ¹⁷Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си? ¹⁸Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, - ¹⁹Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци! ²⁰Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги. ²¹Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.