Chapter 34

¹И Елиу пак проговаряйки рече: ²Слушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни; ³Защото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието. ⁴Нека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто. ⁵Защото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми; ⁶Въпреки правото ми <считан> съм <за> лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление. ⁷Кой човек е като Иова, Който укорява <Бога>, както пие вода, ⁸И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци? ⁹Защото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога. ¹⁰Слушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието! ¹¹Защото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си. ¹²Наистина Бог няма да извърши нечестие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието. ¹³Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена? ¹⁴Ако прилепи Той сърцето Си <само> към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и дишането Си, ¹⁵То ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта. ¹⁶Сега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми. ¹⁷Ще властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник, ¹⁸Който казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте, ¹⁹Който не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце? ²⁰В една минута умират - да! в полунощ; Людете <им> се смущават и преминават; И мощните биват премахнати не с ръка. ²¹Защото очите на <Бога> са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки. ²²Няма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие. ²³Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога. ²⁴Без <дълго> изследване сломява силните, И поставя други вместо тях. ²⁵Прочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват. ²⁶Удря ги като нечестиви Явно, там гдето има зрители, ²⁷Понеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му, ²⁸Така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените. ²⁹И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично <да ли е сторено това> спрямо народ или спрямо един човек, - ³⁰За да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете, ³¹Защото, ако някой каже на Бога: Понесох <наказание> без да съм сторил зло; ³²Каквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, - ³³То трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, <казва Бог>, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш. ³⁴Разумни мъже ще ми рекат: Да! всеки мъдър човек, който ме слуша, <ще каже:> ³⁵Иов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост. ³⁶Желанието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци. ³⁷Защото на греха си притуря бунтовничество, Поругава се {Еврейски: Изпляска с ръце.} между нас, И умножава думите си против Бога.