Chapter 29

¹И Иов още продължи беседата си като казваше: ²О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше, ³Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината; ⁴Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми; ⁵Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене; ⁶Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло! ⁷Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара, ⁸Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави; ⁹Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си; ¹⁰Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им; ¹¹Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене; ¹²Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник. ¹³Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата. ¹⁴Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона. ¹⁵Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия. ¹⁶Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене. ¹⁷Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му. ¹⁸Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка. ¹⁹Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми. ²⁰Славата ми зеленее <още> в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми. ²¹Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за <да чуят> съветите ми. ²²Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях; ²³За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд. ²⁴Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не <можаха да> потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми. ²⁵Избирах пътя към тях, и седях пръв <помежду им, >И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.