Chapter 24

¹Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му <за съд?> ²Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат; ³Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата; ⁴Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно <от тях>. ⁵Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им. ⁶Жънат фуража в нивата, <за да го ядат>. И берат лозата на неправедника; ⁷Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа; ⁸Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище. ⁹<Други> грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха. ¹⁰Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете; ¹¹Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни. ¹²Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа. ¹³<Други> са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й, ¹⁴Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец. ¹⁵Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си. ¹⁶В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават. ¹⁷Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка. ¹⁸Бърже се <отвличат> по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат <вече> към пътя за лозята. ¹⁹<Както> сушата и топлината поглъщат водата от снега, <Така> и преизподнята грешните. ²⁰Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво. ²¹Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро, ²²Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си. ²³<Бог> им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им. ²⁴Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички <други> си отиват, И отсичат се както главите на класовете. ²⁵И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?