Chapter 17

¹Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът <чака>. ²Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им! ³Дай, моля<, поръчителство>; стани ми поръчител при Себе Си; Кой <друг> би дал ръка на мене, ⁴Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш. ⁵Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат. ⁶Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях. ⁷Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми <телесни> части <станаха> като сянка. ⁸Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия. ⁹А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си. ¹⁰А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен. ¹¹Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха. ¹²Нощта <скоро> ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината, ¹³Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, ¹⁴Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте, ¹⁵То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми? ¹⁶При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.