Chapter 11

¹Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: - ²Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек? ³Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли? ⁴Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи. ⁵Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе, ⁶И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността <си>. Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти. ⁷Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно? ⁸Тия <тайни> са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? ⁹Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето. ¹⁰Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани? ¹¹Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да <Му е нужно да> внимава в него. ¹²Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче. ¹³Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него, ¹⁴Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти. ¹⁵Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш; ¹⁶Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли. ¹⁷Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, <пак> ще станеш като зора. ¹⁸Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно. ¹⁹Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение. ²⁰А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.