Chapter 14

¹Господното слово, което дойде към Еремия за бездъждието: ²Юда ридае, и <людете в> портите му са изнемощели; Седят на земя чернооблечени; И викът на Ерусалим се издигна, ³Големците му пращат подчинените си за вода; Те отиват при кладенците, но не намират вода; Връщат се с празните си съдове; Посрамват се и се смущават и покриват главите си. ⁴Понеже земята се пукна, Защото няма дъжд на земята, Затова орачите се посрамват, Покриват главите си. ⁵Още и кошутата ражда на полето И оставя <рожбата си> понеже няма трева. ⁶И дивите осли като застават по голите височини, Задушават се за въздух като чакали; Очите им чезнат понеже няма трева. ⁷Господи, при все че беззаконията ни свидетелствуват против нас, Ти действувай заради името Си; Защото отстъпничествата ни са много; На Тебе съгрешихме. ⁸Надеждо на Израиля, Спасителю негов в скръбно време, Защо да си като пришелец в <тая> страна, И като пътник отбил се да пренощува? ⁹Защо да си като човек смаян, Като силен мъж, който не може да избави? Обаче Ти, Господи, си всред нас; Ние се наричаме с Твоето име; недей ни оставя. ¹⁰Така казва Господ на тоя народ; Както обикнаха да се скитат, И не въздържаха нозете си, Така Господ не благоволи в тях; Сега ще си спомни беззаконието им, И ще накаже греховете им. ¹¹И рече ми Господ: Недей се моли за доброто на тия люде. ¹²<Даже> ако постят, не ще послушам вика им, И ако принесат всеизгаряния и приноси, Не ще благоволя в тях; Но ще ги довърша с нож, с глад и мор. ¹³Тогава рекох: Уви, Господи Иеова! Ето, пророците казват на тях: Няма да видите нож, нито ще има глад у вас, Но ще ви дам сигурен мир на това място. ¹⁴Тогава ми рече Господ: Лъжливо пророкуват пророците в името Ми; Аз не съм ги пратил, нито съм им заповядал, Нито съм им говорил; Те ви пророкуват лъжливо видение, гадание, Суетата и измамата на своето сърце. ¹⁵Затова, така казва Господ За пророците, които пророкуват в Моето име Без да съм ги изпратил, Но които казват: Нож и глад не ще има в тая страна, - С нож и с глад ще бъдат изтребени тия пророци. ¹⁶А людете, на които те пророкуват, Ще бъдат изхвърлени по ерусалимските улици, <Загинали> от глад и от нож; И не ще има кой да ги заравя, Тях и жените им, синовете им и дъщерите им; Защото ще излея върху тях собственото им зло. ¹⁷И ще им кажеш това слово: Нека ронят очите ми сълзи нощем и денем Без да престанат; Защото девицата, дъщерята на людете ми, Е поразена с голямо поразяване, с много люта рана. ¹⁸Ако изляза на полето, Ето убитите с нож! И ако вляза в града, Ето изнемощелите от глад Дори пророкът и свещеникът Обходиха земята, но не знаят <какво да се направи>. ¹⁹Отхвърлил ли си съвсем Юда? Погнусила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни поразил, та няма изцеление за нас? Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, И време за изцеление, но, ето, смущение! ²⁰Признаваме, Господи, нечестието си, И беззаконието на бащите си, Защото сме Ти съгрешили. ²¹Заради името Си недей се погнусява <от нас>, Не опозорявай славния Си престол; Спомни си, не нарушавай завета Си с нас. ²²Между идолите на народите има ли някой да дава дъжд? Или небето <от себе си> ли дава дъждове? Не си ли Ти, <Който даваш>, Господи Боже наш? Затова Тебе чакаме, Защото Ти си сторил всичко това.