Chapter 57

¹Праведният загива, и никой не взема това присърце; И благочестивите се отнемат <от земята>, без да размисли някой, Че праведният се отнема преди <да дойде> злото. ²Той се успокоява; Те си почиват на леглата си, Всеки, който ходи в правотата си. ³А вие, синове на врачка, Рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук. ⁴С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли чада на престъпление, рожба на лъжа. ⁵Вие, които се разжегвате между дъбовете, Под всяко зелено дърво, Които колите чадата в деретата, Под разцепените канари? ⁶Делът ти е между камъчетата на потоците; Те, те са твое наследство, И на тях си изливала възлияния, Принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тия неща? ⁷На висока и издигната планина си турила леглото си, И там си се изкачвала да принасяш жертва. ⁸Зад вратите и стълбовете <им> си поставила спомена си; Защото си се открила другиму освен Мене, и си се възкачила; Разширила си леглото си, и съгласила си се с тях; Обикнала си тяхното легло, избрала си място за него. ⁹Отишла си и при царя с помади, И умножила си ароматите си, Пратила си далеч посланиците си, И унизила си се дори до преизподнята. ¹⁰Уморила си се от дългия път, Но пак не си рекла: Няма надежда; Намерила си съживление на силата си, Затова не си примряла. ¹¹И от кого си се уплашила или убояла та да излъжеш, И да не си спомниш за Мене, Нито да <Ме> съхраняваш в сърцето си? Не е ли <защото> Аз млъкнах и то от дълго време. Гдето ти не се убоя от Мене? ¹²Аз ще изявя правдата ти; А колкото за делата ти, те няма да те ползуват. ¹³Когато извикаш, нека те отърват сбирщината <на идолите> ти; Но вятърът ще ги отнесе всички, Един лъх ще ги помете; А който уповава на Мене ще владее земята, И ще придобие светия Мой хълм. ¹⁴И ще се рече: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, Отмахнете спънките от пътя на Моите люде. ¹⁵Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се, ¹⁶Защото няма да се съдя <с човеците> вечно, Нито ще бъда винаги гневен; Понеже <тогаз> биха примрели пред Мене Духът и душите, които съм направил. ¹⁷Поради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих, Отвърнах лицето Си и се разгневих; Но той упорито последва пътя на сърцето си. ¹⁸Видях пътищата му, и ще го изцеля; Още ще го водя, и пак ще утеша него и наскърбените му. ¹⁹Аз, Който създавам плода на устните, казва Господ, <Ще река>: Мир, мир на далечния и близкия; И ще го изцеля. ²⁰А нечестивите са като развълнуваното море, Защото не може да утихне, И водите му изхвърлят тиня и кал. ²¹Няма мир за нечестивите, казва моят Бог.