Chapter 14

¹Защото Господ ще се смили за Якова, И пак ще избере Израиля. И ще ги настани в земята им; И чужденците ще се присъединят към тях, И ще се прилепят към Якововия дом. ²Племената ще ги вземат и ще ги заведат на мястото им; И Израилевият дом ще ги наследи в земята Господна За слуги и слугини; Те ще пленят пленителите си, И ще владеят над притеснителите си. ³И в деня, когато Господ те успокои от скръбта ти, От неволята ти и от жестоката работа, В която ти бе поробен, ⁴Ще употребиш това иносказание против вавилонския цар, като речеш: Как престана насилникът! престана скубачът <на злато!> ⁵Господ строши тоягата на нечестивите, Скиптъра на владетелите, ⁶Който яростно поразяваше племената С непрестанно биене, Който властвуваше с гняв над народите, С преследване, което никой не въздържаше. ⁷Цялата земя се успокои и утихна; Възклицават с песни; ⁸Дори елхите <и> ливанските кедри се радват за тебе, <казвайки:> Откакто лежиш ти дървар не е излизал против нас. ⁹Преизподнята от долу се раздвижи поради тебе, За да те посрещне, когато дойдеш; Поради тебе събуди мъртвите {Еврейски: Сенките.}, всичките земни първенци, Дигна от престолите им всичките царе на народите. ¹⁰Те всички проговаряйки ще ти рекат: И ти ли ослабна като нас? Стана ли равен нам? ¹¹Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята; Червеят се протяга под теб, и червеи те покриват. ¹²Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите; ¹³А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните <богове> към най-крайните страни на север, ¹⁴Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния. ¹⁵Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, До най-долните дълбочини на рова. ¹⁶Ония, които те видят ще се взрат в тебе, Ще те разгледат, <и ще рекат>: Тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята, Който разклащаше царствата, ¹⁷Който запустяваше света, И съсипваше градовете му, Който не пускаше в домовете им затворниците си? ¹⁸Всичките царе на народите - те всички- Спят в слава, всеки в дома си; ¹⁹А ти си отхвърлен от гроба си като презряно {Еврейски: Отвратително.} клонче, <Като> дреха на убити, на прободени с нож, на слизащи между камъните на рова, - Като потъпкан под нозе труп. ²⁰Ти не ще се съединиш с тях в погребение, Защото си погубил земята си, избил си своите люде; Родът на злодейците никога не ще се споменува. ²¹Пригответе клане за чадата му, Поради беззаконието на бащите им, За да не станат и завладеят земята, И напълнят лицето на света с градове. ²²Защото ще стана против тях, казва Господ на Силите, И ще излича из Вавилон име и всичко останало, - И син и внук, казва Господ. ²³И ще го обърна в притежание на ежове, и във водни локви; И ще го помета с метлата на погибелта, казва Господ на Силите. ²⁴Господ на Силите се закле, казвайки: Непременно, както намислих, така ще стане, И както реших, така ще стои, - ²⁵Че ще съкруша асириеца в земята Си, И ще го стъпча на планините Си; Тогава хомотът му ще се дигне от тях, И товарът му ще се снеме от плещите им. ²⁶Това е решението взето за цялата земя, И тая е ръката, която се простира над всичките народи. ²⁷Защото Господ на Силите взе решение, и кой ще <го> осуети? И ръката Му е простряна, и кой ще я върне назад? ²⁸В годината, в която умря цар Ахаз, се наложи следното <пророчество:> ²⁹Не се радвай, цяла Филистимска земьо, Загдето се строши тоягата, която те порази; Понеже из корена на змията ще излезе ехидна, И плодът му ще бъде горителна хвърката змия. ³⁰Първородните на сиромаха ще се нахранят, И бедните ще си почиват в безопасност; Аз ще умъртвя корена ти с глад И останалите от тебе ще бъдат убити. ³¹Ридай, порто; извикай, граде; Стопила си се, цяла Филистимска земьо; Защото иде дим от север, И в редовете му не ще има ни един, който да пропадне, ³²Тогава, какъв отговор ще се даде на посланиците на народа? - <Това>, че Господ е утвърдил основите на Сион, И там ще прибягват наскърбените между людете Му.