Chapter 29

¹Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители. ²И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък. ³И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца. ⁴И Яков каза на <овчарите>: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме. ⁵И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме. ⁶И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците. ⁷А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете. ⁸А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците. ⁹Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше. ¹⁰А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана. ¹¹И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. ¹²И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си. ¹³А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава <Яков> разказа на Лавана всичко. ¹⁴И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И <Яков> живя при него един месец. ¹⁵След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата. ¹⁶А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил, ¹⁷на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице. ¹⁸И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил. ¹⁹И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене. ²⁰И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни. ²¹След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея. ²²И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение. ²³А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея. ²⁴И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия. ²⁵Но на утринта, ето че беше Лия. И <Яков> рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга? ²⁶А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата. ²⁷Свърши <сватбарската> седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години. ²⁸И Яков стори така; свърши седмицата с <Лия и тогава Лаван> му даде дъщеря си Рахил за жена. ²⁹И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил. ³⁰И <Яков> влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на <Лавана> още седем години. ³¹А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна. ³²И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне. ³³И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}. ³⁴Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}. ³⁵И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}. И престана да ражда.