Chapter 4

¹А Моисей в отговор каза: Но, ето, те няма да ме повярват, нито да послушат думите ми, защото ще рекат: Не ти се е явил Господ. ²Тогава Господ му каза: Що е това в ръката ти? А той рече: Жезъл. ³И каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята, и стана змия; и Моисей побягна от нея. ⁴Но Господ каза на Моисея: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и я хвана, и тя стана жезъл в ръката му); ⁵<стори това>, за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. ⁶При това му рече Господ: Тури си сега ръката в пазухата. И той си тури ръката в пазухата; а като я извади, ето ръката му прокажена, <бяла> като сняг. ⁷Тогава рече Господ: Тури си пак ръката в пазухата; (и той пак си тури ръката в пазухата, и когато я извади из пазухата, ето, че бе станала пак като <останалата> му плът); ⁸и <продължи Господ>: Ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват, <поради> гласа на второто знамение. ⁹Но ако не повярват и поради двете тия знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш из реката, ще стане кръв на сушата. ¹⁰А Моисей рече Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито до сега, нито откак си почнал да говориш на слугата си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен. ¹¹Но Господ му рече: Кой е направил човешките уста? или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? не Аз ли Господ? ¹²Иди прочее; и Аз ще бъда с устата ти, и ще те науча какво да говориш. ¹³Тогава каза <Моисей>: Моля ти се, Господи, прати чрез онзи, чрез когото искаш да пратиш. ¹⁴И гневът Господен пламна против Моисея, и рече: Нямаш ли брат левиецът Аарон? Зная, че той може да говори добре. А и, ето, той излиза да те посрещне и, когато те види ще се зарадва сърдечно. ¹⁵Ти говори нему и тури думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста, и ще ви науча що трябва да правите. ¹⁶Вместо тебе нека говори той на людете; той ще бъде на тебе вместо уста, а ти ще бъдеш на него вместо Бога. ¹⁷И вземи в ръката си тоя жезъл, с който ще вършиш знаменията. ¹⁸Тогава Моисей отиде и се върна при тъста си Иотор и му рече: Моля ти се, нека отида и се завърна при братята си, които са в Египет, та да видя, живи ли са още. И Иотор рече на Моисея: Иди с мир. ¹⁹А в Мадиам Господ рече на Моисея: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички ония, които искаха живота ти. ²⁰И тъй, Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел, и тръгна да се върне в Египетската земя; Моисей взе и Божия жезъл в ръката си. ²¹И Господ каза на Моисея: Когато се завърнеш в Египет, внимавай да вършиш пред Фараона всичките чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му, и той няма да пусне людете. ²²А ти кажи на Фараона: Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми; ²³и казвам ти: Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще заколя твоя син, първородния ти. ²⁴А по пътя, в гостилницата, Господ посрещна <Моисея> и искаше да го убие. ²⁵Тогава Сепфора взе кремък та обряза краекожието на сина си, допря го до нозете му, и рече: Наистина ти ми си кървав младоженец. ²⁶След това <Господ> се оттегли от него. Тогава каза тя, поради обрязването: Ти <ми> си кървав младоженец. ²⁷А Господ беше казал на Аарона: Иди в пустинята да посрещнеш Моисея. И той, като беше отишъл, посрещна го в Божията планина и целува го. ²⁸И Моисей извести на Аарона всичките думи, с които Господ го беше изпратил, и всичките знамения, за които му беше заръчал. ²⁹Тогава Моисей и Аарон отидоха та събраха всичките старейшини на израилтяните; ³⁰и Аарон каза всичките думи, които Господ беше говорил на Моисея, и извърши знаменията пред людете. ³¹И людете повярваха; и когато чуха, че Господ посетил израилтяните, и че погледна на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.