Chapter 7

¹Царят, прочее, и Аман дойдоха да пируват с царица Естир. ²И на втория ден, като пиеха вино, царят пак каза на Естир: Какво е прошението ти, царице Естир? и ще ти се удовлетвори; и каква е молбата ти? и ще се изпълни даже до половината от царството. ³Тогава царицата Естир в отговор рече: Ако съм придобила твоето благоволение, царю, и ако е угодно на царя, нека ми се подари живота ми при молбата ми, и людете ми при молбата ми; ⁴защото сме продадени, аз и людете ми, да бъдем погубени, избити и изтребени. Ако бяхме <само> продадени като роби и робини, премълчала бих, при все че неприятелят не би могъл да навакса щетата на царя. ⁵Тогава цар Асуир проговаряйки рече на царица Естир: Кой е той, и где е оня, който е дръзнал в сърцето си да направи така? ⁶И Естир каза: Противникът и неприятелят е тоя нечестив Аман. Тогава Аман се смути пред царя и царицата. ⁷И царят разгневен стана от угощението с вино <и отиде> в градината на палата, а Аман стана, за да изпроси живота си от царица Естир, защото видя, че зло беше решено против него от царя. ⁸В това време царят се върна от градината на палата в мястото на винопиенето; а Аман бе паднал на постелката, на която беше Естир. И царят рече: Още и царицата ли иска да изнасили пред мене у дома? Щом излязоха тия думи из устата на царя, покриха Амановото лице. ⁹Тогава Арвона, един от служащите пред царя скопци рече: Ето и бесилката, петдесет лакътя висока, която Аман направи за Мардохея, който говори добро за царя, стои в къщата на Амана. И рече царят: Обесете го на нея. ¹⁰И така, обесиха Амана на бесилката, която бе приготвил за Мардохея. Тогава царската ярост утихна.