Chapter 17

¹По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях. ²Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята. ³Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата. ⁴Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език. ⁵Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан. ⁶Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им. ⁷Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника. ⁸Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен {Еврейски: Постъпва мъдро.}. ⁹Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели. ¹⁰Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния. ¹¹Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него. ¹²По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му. ¹³Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му. ¹⁴Започването на разпра е <като>, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране. ¹⁵Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа. ¹⁶Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум? ¹⁷Приятел обича всякога И е роден, като брат за <във> време на нужда. ¹⁸Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си. ¹⁹Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба. ²⁰Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие. ²¹Който ражда безумно <чадо> ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост. ²²Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите. ²³Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието. ²⁴Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята. ²⁵Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила. ²⁶Не е добре да се глобява праведния, <Нито> да се бие благородния, за справедливостта <им>. ²⁷Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен. ²⁸Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си <се счита> за разумен.