Chapter 16

¹Плановете на сърцето <принадлежат> на човека, Но отговорът на езика е от Господа. ²Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете. ³Възлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения. ⁴Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото. ⁵Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, <Даже> ръка с ръка <да се съедини, пак> той няма да остане ненаказан. ⁶С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото. ⁷Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му. ⁸По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда, ⁹Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му. ¹⁰Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда. ¹¹Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело. ¹²Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда. ¹³Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право. ¹⁴Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява. ¹⁵В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд. ¹⁶Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро. ¹⁷Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си. ¹⁸Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането. ¹⁹По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите. ²⁰Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен. ²¹Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание. ²²Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им. ²³Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му. ²⁴Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите. ²⁵Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт, ²⁶Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават. ²⁷Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън. ²⁸Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели. ²⁹Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път; ³⁰Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло. ³¹Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата. ³²Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град. ³³Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.