Chapter 32

¹А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана. ²Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги. ³И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона. ⁴А той, като ги взе от ръцете им, даде на <златото> образ с резец, <след като> направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя. ⁵И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу. ⁶И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят. ⁷Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя. ⁸Скоро се отклониха от пътя, <в> който им съм заповядал <да ходят>; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя, ⁹Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са; ¹⁰сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ. ¹¹Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка? ¹²Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, <което възнамеряваш> против людете Си. ¹³Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги. ¹⁴Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си. ¹⁵И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани. ¹⁶Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите: ¹⁷А като чу Исус <Навиев> гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана. ¹⁸А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз. ¹⁹И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината. ²⁰Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна< праха> по водата и накара Израилевите чада да я изпият. ²¹После рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях? ²²И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото. ²³Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана. ²⁴И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле. ²⁵А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им), ²⁶застана Моисей при входа на стана и рече: Който е от към Господа <нека дойде> при мене. И събраха се при него всичките Левийци. ²⁷И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и убийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си. ²⁸И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже. ²⁹Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, <като се дигнете> всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благословение. ³⁰А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви. ³¹Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове. ³²Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал. ³³Но Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си. ³⁴А ти иди сега, води людете <на мястото>, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях <наказанието> на греха им {Еврейски: ще посетя, върху тях греха им.}. ³⁵Така Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи.