Chapter 31

¹Пак говори Господ на Моисея, казвайки: ²Виж, Аз повиках на име Веселеила сина на Урия, Оровия син, от Юдовото племе; ³и изпълних го с Божия дух, в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство; ⁴за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед, ⁵и да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, за изработването на всякаква работа. ⁶И, ето, с него Аз определих Елиава, Ахисамахов син, от Дановото племе; и на всеки който е с мъдро сърце, Аз турих мъдрост в сърцето му, за да направят всичко що съм ти заповядал: ⁷шатъра за срещане, ковчега <за плочите> на свидетелството, умилостивилището, което е над него, и всичките принадлежности на шатъра, ⁸трапезата и приборите й, чистозлатния светилник с всичките му прибори, и кадилния олтар, ⁹олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и умивалника с подложката му; ¹⁰служебните одежди, светите одежди на свещеника Аарона, и одеждите на синовете му, за да свещенодействуват; ¹¹мирото за помазване, и темяна за благоуханното кадене за светилището; според всичко, що съм ти заповядал, да го направят. ¹²Господ говори още на Моисея, казвайки: ¹³Говори тъй също на израилтяните, казвайки: Съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам. ¹⁴Прочее, да пазите съботата, защото ви е света: който я оскверни непременно да се умъртви; защото всеки, който работи в нея, тоя човек да се изтреби изсред людете си. ¹⁵Шест дена да се работи, а седмият ден е събота за света почивка, света Господу; всеки, който работи в съботния ден, непременно да се умъртви. ¹⁶Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет. ¹⁷То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои. ¹⁸И като свърши говоренето си с Моисея на Синайската планина, <Господ> му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст.