Chapter 20

¹Тогава сирийският цар Венадад, събра цялата си войска; (а имаше с него тридесет и двама царе, и коне и колесници); и влезе та обсади Самария и воюваше против нея. ²И прати човеци на Израилевия цар Ахаава, в града, да му кажат: Така казва Венадад: ³Среброто и златото ти е мое; тоже и жените ти и най-добрите от чадата ти са мои. ⁴И Израилевият цар в отговор рече: Според както казваш, господарю мой царю, твой съм аз и все що имам. ⁵А пратениците пак дойдоха та рекоха: Така говори Венадад, казвайки: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и чадата си; ⁶обаче утре, около тоя час, ще пратя слугите си при тебе, които да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и все що ти се вижда желателно ще го турят в ръцете си и ще го отнемат. ⁷Тогава Израилевият цар повика всичките старейшини на страната та рече: Забележете, моля и вижте, че тоя човек търси <повод за> зло; защото прати до мене за жените ми, за чадата ми, за среброто ми и за златото ми, и не му отказах нищо. ⁸А всичките старейшини и всичките люде му рекоха: Да не <го> послушаш, нито да склониш. ⁹Затова, той каза на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми царя: Всичко каквото ти заръча на слугата си изпърво ще го направя, но това нещо не мога да направя. И тъй, пратениците си отидоха та му занесоха отговор. ¹⁰Тогава Венадад прати до него да кажат: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна по за една шепа на всичките люде, които ме следват. ¹¹Но Израилевият цар в отговор рече: кажете му: Оня, който опасва <оръжия>, нека не се хвали както оня, който ги разпасва. ¹²А когато <Венадад> чу тая дума, той и царете, <които бяха с него>, пиеха в шатрите; и рече на слугите си: Опълчете се. И те се опълчиха против града. ¹³И, ето, един пророк дойде при Израилевия цар Ахаав и каза: Така казва Господ, виждаш ли цялото това голямо множество? ето, Аз днес го предавам в ръцете ти; и ще познаеш, че Аз съм Господ. ¹⁴А Ахаав рече: Чрез кого? А той каза: Така казва Господ, Чрез слугите на областните управители. Тогава рече: Кой ще почне сражението? И той отговори: Ти. ¹⁵Тогава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста и тридесет и двама души, и след тях събра всичките люде, всичките израилтяни, които бяха седем хиляди души; ¹⁶и те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, той и царете, тридесет и двамата съюзени с него царе. ¹⁷Първи излязоха слугите на областните управители; и когато прати Венадад <да се научи>, известиха му казвайки: Мъже излязоха из Самария. ¹⁸А той рече: Било, че са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, <пак> ги живи хванете. ¹⁹И тъй, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха из града. ²⁰И всеки уби човека <насреща> си; и сирийците побягнаха, и Израил ги преследва; а сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците. ²¹Тогава Израилевият цар излезе та порази <бягащите> на конете и в колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение. ²²След това, пророкът дойде при Израилевия цар и му рече: Иди, укрепи се; размисли, и внимавай какво да направиш; защото, след като се измине една година, сирийският цар ще дойде против тебе. ²³А слугите на сирийския цар му рекоха: Техният бог е планински бог, затова <израилтяните> надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях. ²⁴Затова, ето какво да направиш: отмахни всеки от царете от мястото му, и вместо тях постави военачалници. ²⁵После ти си събери войска колкото войската, която ти изгуби, кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека се бием с тях на полето, и непременно ще надделеем над тях. И той послуша гласа им та направи така. ²⁶Тогава, след като се измина една година, Венадад събра сирийците, и възлезе в Афек, за да се бие с Израиля. ²⁷И израилтяните, като бяха събрани и продоволствувани, отидоха насреща им; и израилтяните разположиха стана си срещу тях, като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната. ²⁸Тогава Божият човек дойде та говори на Израилевия цар, казвайки: Така говори Господ, понеже сирийците рекоха: Иеова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Иеова. ²⁹И стояха разположени в стан едни срещу други седем дена, а на седмия ден завързаха бой; и израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пешаци в един ден. ³⁰А останалите, като побягнаха до Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побягна и Венадад та влезе в града, <гдето се криеше> из клет в клет. ³¹Тогава слугите му му казаха: Ето сега, чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви царе; нека турим, прочее, вретища на кръстовете си и въжета на главите си, и нека излезем при Израилевия цар, дано би ти пощадил живота. ³²И тъй, като се препасаха с вретища около кръстовете си и <туриха> въжета на главите си, дойдоха при Израилевия цар та рекоха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? брат ми е. ³³А мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да го уловят от него, и казаха: Брат ти Венадад. И той каза: Идете, доведете го. И когато дойде Венадад при него, той го качи на колесницата си. ³⁴Тогава <Венадад> му рече: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти си направи улици в Дамаск както си направи баща ми в Самария. <А Ахаав отговори>: И аз ще те пусна с тоя договор. Така направи договор с него и го пусна. ³⁵Тогава един човек от пророческите ученици {Еврейски: Синовете на пророците.} рече на другаря си чрез Господното слово: Удари ме, моля. Но човекът отказа да го удари. ³⁶Затова, той му рече: Понеже ти не послуша Господния глас, ето, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом тръгна от него, намери го лъв и го уби. ³⁷Сетне той намери друг човек и рече: Удари ме, моля. И човекът го удари и с удара го нарани. ³⁸Тогава пророкът си отиде и чакаше на пътя за царя, като бе се предрешил с покривало на очите си. ³⁹И когато минаваше царят, той извика към царя и рече: Слугата ти отиде всред сражението; и ето, един човек, като се отби на страна доведе едного при мене и рече: Пази тоя човек; ако побегне някак, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот, или ще платиш един талант сребро. ⁴⁰И като се занимаваше слугата ти тук-таме, той се изгуби. А Израилевият цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл. ⁴¹Тогава той побърза та дигна покривалото от очите си; и Израилевият цар го позна, че беше един от пророците. ⁴²А той му рече: Така казва Господ, понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот, и твоите люде вместо неговите люде. ⁴³И Израилевият цар дойде в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.