Chapter 7

¹Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце; ²Пъпът ти е <като> обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е <като> житен копен ограден с кремове; ³Двете ти гърди са като две сърнета близнета; ⁴Шията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са <като> водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск; ⁵Главата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците <им>. ⁶Колко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията <си!> ⁷Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове. ⁸Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончетата на лоза, И благовонието на дъха {Еврейски: Носа.} ти като ябълки, ⁹И устата {Еврейски: Небцето.} ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите. ¹⁰Аз съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене. ¹¹Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата, ¹²Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си. ¹³Мандрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.