Chapter 14

¹И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им. ²И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът който чух, <беше> като< глас> на свирачи, които свиреха с арфите си. ³И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците; и никой не можеше да научи песента освен сто и четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята. ⁴Те са ония, които не са се осквернили с жени, защото са девственици; те са които следват Агнето, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето. ⁵И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни. ⁶И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде. ⁷И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. ⁸И един друг ангел, втори, следваше <изподире> и казваше: Падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудствуване. ⁹И друг, трети, ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, ¹⁰той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето. ¹¹И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. ¹²Тук е <нужно> търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса. ¹³И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени от сега нататък мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях. ¹⁴И видях, и ето бял облак, и на облака седеше един, който приличаше на Човешкия Син, имайки на главата си златна корона и в ръката си остър сърп. ¹⁵И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жетва е презряла. ¹⁶Оня, прочее, който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята биде пожъната. ¹⁷И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп. ¹⁸Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе из олтара и извика със силен глас на този който държеше острия сърп; и рече: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло. ¹⁹И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе, и хвърли <набраното> в големия лин на Божия гняв. ²⁰И линът бе изтъпкан вън от града, и кръв потече от лина дори до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.