Chapter 14

¹Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце. ²Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира. ³В устата на безумния има пръчка за гордостта <му>, А устните на мъдрите ще ги пазят. ⁴Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие. ⁵Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи. ⁶Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно. ⁷Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни. ⁸Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават. ⁹Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните <има Божие> благоволение. ¹⁰Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост. ¹¹Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува. ¹²Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт. ¹³Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота. ¹⁴Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек <ще се насити> от себе си. ¹⁵Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си. ¹⁶Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред. ¹⁷Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен. ¹⁸Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание. ¹⁹Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния. ²⁰Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много. ²¹Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен. ²²Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност <ще се показват> към тия, които измислят добро ²³От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност. ²⁴Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е <всякога> глупост. ²⁵Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е <цяла> измама. ²⁶В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище. ²⁷Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта, ²⁸Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза. ²⁹Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие. ³⁰Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите. ³¹Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему. ³²Нечестивият е смазан във <време на> бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование. ³³В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява. ³⁴Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената. ³⁵Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.