Chapter 16

¹А Корей син на Исаара, син на Каата Левиевият син, и Датан и Авирон синове на Елиава, и Он син на Фалета, Рувимуви потомци, като си взеха човеци, ²дигнаха се против Моисея, с двеста и петдесет човеци от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже. ³Събраха се, прочее, против Моисея и против Аарона и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свето, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество? ⁴А Моисей, като чу това, падна на лицето си, ⁵и говори на Корея и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови, и кой е свет, и кого ще направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере ще направи да се приближи при Него. ⁶Това направете: ти, Корее, и цялата ти дружина, вземете си кадилници, ⁷турете в тях огън, и турете в тях темян пред Господа утре; и когото Господ избере, той ще бъде свет. Стига толкоз и вам, левийци! ⁸И Моисей рече на Корея; Чуйте сега, вий левийци: ⁹малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите? ¹⁰Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя левийците; а искате ли и свещенството? ¹¹Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, та да роптаете против него? ¹²И Моисей изпрати да повикат Датана и Авирона, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем. ¹³Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас? ¹⁴При това, ти не си ни довел в земя, гдето текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тия хора? Няма да дойдем. ¹⁵Тогава Моисей се разсърди много, и рече Господу: Не погледвай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло. ¹⁶И Моисей рече на Корея: Утре ти и всички, които си събрал, да се намерите пред Господа, - ти, и те, и Аарон; ¹⁷и вземете всеки кадилницата си, турете в тях темян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон, - всеки своята кадилница. ¹⁸Прочее, те взеха всеки кадилницата си, туриха огън в тях, туриха в тях и темян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисея и Аарона, ¹⁹Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество. ²⁰Тогава Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки: ²¹Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг. ²²А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество? ²³Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: ²⁴Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона. ²⁵И тъй, Моисей стана та отиде при Датана и Авирона; подир него отидоха и Израилевите старейшини. ²⁶И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се от шатрите на тия нечестиви човеци, и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни грехове. ²⁷И тъй, те навред отстъпиха от жилищата на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при входовете на шатрите си, с жените си и малките си деца. ²⁸И рече Моисей: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не <ги правя> от себе си: ²⁹ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил; ³⁰но ако Господ направи ново нещо, - ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада {Еврейски: шеол, т.е., мястото на умрелите.}, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа. ³¹Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях. ³²Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот. ³³Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото. ³⁴А целият Израил, които бяха около тях, побягнаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас. ³⁵И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темяна. ³⁶След това Господ говори на Моисея, казвайки: ³⁷Кажи на Елеазара, син на свещеника Аарона, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото свети са ³⁸кадилниците на тия човеци, които съгрешиха против своя си живот {Или: своята си душа.}, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтара; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са свети; и те ще бъдат за знамение на израилтяните. ³⁹И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара, ⁴⁰да напомнюват на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася темян пред Господа, за да не стане като Корея и дружината му. <Това стори Елеазар>, както Господ му рече чрез Моисея. ⁴¹А на следния ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисея и Аарона, като казваха: Вие избихте Господните люде. ⁴²Но когато обществото се беше събрало против Моисея и Аарона, погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри, и Господната слава се яви. ⁴³И Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане. ⁴⁴И Господ говори на Моисея, казвайки: ⁴⁵Оттеглете се отсред това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си. ⁴⁶Тогава Моисей рече на Аарона: Вземи кадилницата си, тури в нея огън от олтара, и тури на него темян та иди скоро в обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата почна. ⁴⁷Аарон, прочее, взе <кадилницата си>, както рече Моисей, и завтече се сред обществото; и, ето, язвата беше почнала между людете; и той тури темяна и направи умилостивение за людете. ⁴⁸А като застана между мъртвите и живите, язвата престана. ⁴⁹Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин човеци, освен ония, които умряха в Кореевата работа. ⁵⁰И Аарон се върна при Моисея до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.