Chapter 17

¹<Хвърлено> беше жребие и за племето на Манасия, защото той беше първородният на Иосифа. Колкото за Махира, Манасиевият първороден, баща на Галаада, понеже той беше военен мъж, за това Галаад и Васан станаха негови. ²Така че <хвърленото жребие> беше за другите Манасиеви потомци според семействата им: за потомците на Авиезера, за потомците на Хелека, за потомците на Асрииля, за потомците на Сихема, за потомците на Ефера и за потомците на Семида. Тия бяха мъжките чада на Иосифовия син Манасия според семействата им. ³Обаче, Салпаад, син на Ефера, син на Галаада, син на Махира, син на Манасия, нямаше синове, но дъщери; и ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса. ⁴Те дойдоха пред свещеника Елеазара, и пред Исуса Навиевия син, и пред първенците та казаха: Господ заповяда на Моисея да ни даде наследство между братята ни. За това, според Господното повеление, той им даде наследство между братята на баща им. ⁵И тъй, на Манасия се паднаха десет дяла, освен земята Галаад и Васан, която е оттатък Иордан; ⁶защото дъщерите на Манасия получиха наследство между синовете му, а Галаадската земя беше на другите потомци на Манасия. ⁷Манасиевата граница беше от Асир до Михметат, който е срещу Сихем; и границата се простираше надясно до жителите на Ентапфуя. ⁸Земята на Тапфуя принадлежеше на Манасия; а <самият> Тапфуя, на Манасиевата граница, принадлежеше на ефремците. ⁹И границата слизаше до потока Кана, на юг от потока. Тия градове между Манасиевите градове принадлежаха на Ефрема; и Манасиевата граница беше на север от потока и свършваше при морето. ¹⁰<Земята> на юг беше на Ефрема, а на север на Манасия, и морето беше границата му; и <земите> <им> допираха на север до Асир и на изток до Исахар. ¹¹И в <земята на> Исахара и Асира, Манасия притежаваше Ветсан и заселищата му; Ивлеам и заселищата му, жителите на Дор и заселищата му, жителите на Ендор и заселищата му, жителите на Таанах и заселищата му и жителите на Маледон и заселищата му, три околии. ¹²Но манасийците не можаха да изгонят <жителите на> тия градове, а ханаанците настояваха да живеят в оная земя. ¹³А когато се закрепиха израилтяните, те наложиха на ханаанците данък, без да ги изгонят съвсем. ¹⁴Тогава Иосифовите потомци говориха на Исуса, казвайки: Защо даде ти <да се хвърли само> едно жребие за нас, и <само> един дял да наследим, тогаз когато сме много люде, понеже Господ ни е благословил до сега? ¹⁵А Исус им каза: Ако сте много люде, възкачете се на леса и си изсечете една част от него в земята на ферезейците и на рафаимите, тъй като хълместата част на Ефрема е тясна за вас. ¹⁶Но Иосифовите потомци казаха: Тая хълместа част не е сгодна за нас; при това, всичките ханаанци, които живеят в долинската земя, имат железни колесници, както ония, които са във Ветсан и заселищата му, така и ония, които са в Езраелската долина. ¹⁷Тогава Исус говори на Иосифовия дом - на Ефрема и на Манасия - казвайки: <Наистина> вие сте много люде и имате голяма сила; не ще имате <само> едно <притежание чрез> жребие; ¹⁸но хълместата част ще бъде ваша, макар че е залесена, защото ще я изсечете; ще бъде ваша и до краищата си, понеже ще изпъдите ханаанците, при все, че имат железни колесници и са силни.