Chapter 63

¹Кой е този, що иде от Едом, С очервени дрехи от Восора, Този славен в облеклото си, Който ходи във величието на силата си? Аз съм, Който говоря с правда, Мощен да спасявам. ²Защо е червено облеклото Ти, И дрехите Ти подобни на <ония на човек>, който тъпче в лин? ³Аз сам изтъпках лина, И от племената не бе с Мене ни един човек; Да! стъпках ги в гнева Си, И смазах ги в яростта Си, Тъй че кръвта им попръска дрехите Ми, И изцапах цялото Си облекло. ⁴Защото денят за въздаянието бе в сърцето Ми, И годината Ми за изкупване настана. ⁵Аз разгледах, но нямаше кой да помага, И зачудих се, че нямаше кой да подкрепя; Затова, Моята мишца Ми изработи спасение, И Моята ярост, тя Ме подкрепи. ⁶Аз стъпках племената в гнева Си, Опих ги с яростта Си, И излях кръвта им в земята. ⁷Ще спомена милосърдията Господни, <Причините> за хвалене Господа За всичко, що ни е подарил Господ, И за голямата благост към Израилевия дом, Която им показа според щедростите Си, И според премногото Си милости. ⁸Защото рече: Наистина те са Мои люде, Чада, които не ще постъпят невярно; Така им стана Спасител. ⁹Във всичките им скърби Той скърбеше, И ангелът на присъствието Му ги избави; Поради любовта Си и поради милосърдието Си Той сам ги изкупи, Дигна ги и носи ги през всичките древни дни. ¹⁰Но те се разбунтуваха и оскърбиха Светия Негов Дух; Затова Той се обърна та им стана неприятел, И сам воюва против тях. ¹¹Тогава людете Му си спомниха за старите Моисееви времена, <и казваха: >Где е Оня, Който ги възведе от морето Чрез пастирите на стадото Си? - Где е оня, който положи Светия Си Дух всред тях? - ¹²Който направи славната Си мишца Да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, За да си придобие вечно име? - ¹³Който ги води през бездната, Като кон през пасбище, без да се препънат? ¹⁴Духът Господен ги успокои Като добитъкът, който слиза в долината; Така си водил людете Си, За да си придобиеш славно име. ¹⁵Погледни от небесата И виж от светото Си и славно обиталище, Где са ревността Ти и могъществените Ти дела? Ожидането на Твоите милости и щедрости е въздържано спрямо мене. ¹⁶Защото Ти си наш Отец, Ако и да не ни знае Авраам И да не ни признае Израил; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител. ¹⁷Защо си допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата Ти, Да ожесточаваме сърцата си та да не Ти се боим? Върни се заради слугите Си, Племената на Твоето наследство. ¹⁸Малко време го владяха Твоите свети люде; Противниците ни потъпкаха светилището Ти. ¹⁹Ние сме станали като ония, над които Ти никога не си владял, Като ония, които не са били наричани с името Ти.