Chapter 11

¹А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат. ²Защото поради нея за старовременните <добре> се свидетелствуваше. ³С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща. ⁴С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая <вяра> той и след смъртта си още говори. ⁵С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога. ⁶А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има <Бог>, и <че> Той възнаграждава тия, които го търсят. ⁷С вяра Ное, предупреден <от Бога> за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която <вяра> той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра. ⁸С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе <и да отиде> на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива. ⁹С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание. ¹⁰Защото очакваше града, който има <вечни> основи, на който архитект и строител е Бог. ¹¹С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал. ¹²Затова <само> от един човек, и той замъртвял, се народи <множество>, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи. ¹³Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили <изпълнението на> обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята. ¹⁴А ония, които говорят така, явно показват, че търсят <свое> отечество; ¹⁵и ако наистина, <така говорейки>, са имали в ума си онова <отечество>, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат. ¹⁶Но на дело желаят едно по-добро <отечество>, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град. ¹⁷С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си <син>, - ¹⁸оня, комуто беше казано: "По Исаака ще се наименува твоето потомство", ¹⁹като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, - отгдето по един начин <на възкресение> го и получи назад. ²⁰С вяра Исаак благослови Якова и Исава даже за бъдещите неща. ²¹С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Иосифовите синове и поклони се <Богу подпирайки се> върху края на тоягата си. ²²С вяра Иосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си. ²³С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се бояха от царската заповед, ²⁴С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря ²⁵и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха, ²⁶като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на <бъдещата> награда. ²⁷С вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като <един, който> вижда Невидимия. ²⁸С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, който погубваше първородните. ²⁹С вяра <израилтяните> минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се. ³⁰Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях. ³¹С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир. ³²И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците; ³³които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове, ³⁴угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски. ³⁵Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени. ³⁶Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; ³⁷с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания; ³⁸те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята, ³⁹Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, <пак> не получиха <изпълнението на> обещанието, ⁴⁰да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.